Една вдъхновяваща история, която ни разказа Росица Василева -филолог и преподавател по немски език в Нов Български Университет в гр. София:
Професията и работата ме събраха преди много години с Магдалена Стефанова – председател на УС на фондация „Надежда за малките”. Знаех за тази прекрасна инициатива, още когато се зароди идеята за нея. Съпреживях с Маги дългия и нелек път на осъществяването ѝ. Затова, когато „Малката къща” в Княжево отвори врати, аз с радост я посетих, за да открия, че мечтата се е превърнала в реалност!
След около година доброволчество в Къщата у мен и съпруга ми се зароди желанието да станем осиновители. Бяхме вдъхновени от примера на осиновителите на деца от Малката къща, виждахме на живо как нещата се случват, колко всичко е естествено и в същото време истинско чудо. И тръгнахме по пътя, който всички осиновители в България трябва да извървят, за да стигнат законно и по Божията воля до своето дете.
Благодарна съм на екипа на „Малката къща“, че от самото начало ни разясниха, че нямат право да ни съдействат в процеса и че според процедурата за осиновяване, не се избира дете за семейството, а подходящо семейство за детето. Т.е. осиновителят няма право да избира детето, което ще осинови, нито мястото, от което ще го осинови. С други думи, шансовете ни да осиновим дете от Къщата бяха минимални. Ние разбрахме и приехме фактите. Толкова бяхме мотивирани, че за нас нямаше значение, за кое дете ще ни изберат, просто искахме да станем родители. Така се и случи. От две години и половина имаме син, осиновен от ДМСГД в гр. София, който вече е на 4 години и все още не е преодолял напълно последствията от престоя си в институцията. Но той е нашето обичано дете, прекрасно такова, каквото е, както са всички деца!
Аз съм съгласна с факта, че осиновителите не бива да си избират деца, както не ги избират и биологичните родители. За да станеш осиновител и изобщо родител, трябва да можеш да обикнеш всяко дете. Не знаеш какво дете ти е отредено, а трябва да го приемеш.
Зная колко важна е „Малката къща“ в живота на десетки малки дечица, вече намерили или все още очакващи своите родители, както и за хора като мен и съпруга ми, които са имали нужда да бъдат окуражени да станат осиновители и да получат подкрепа.
Благодаря на „Надежда за малките” за това, че ми позволи да бъда част от голямото семейство на „Малката къща“!
