Когато майката пее на своето бебе света замира, за да послуша. Ако нямаме уши за майчината песен, значи всичко е изгубено.

Това е случай, в който поради ред семейни обстоятелства една майка беше принудена да отдели своето бебе от себе си само няколко дни след раждането му и да го предаде на грижите на екипа на една от малките къщи на ф-я „Надежда за малките“.

Младата жена, израснала без своята майка, уязвима, разчитала винаги на благоговението на чужди хора беше попаднала в ситуация други да решават съдбата на детето ú. Предаде го в чужди ръце с надеждата, че някой ден ще може да си го вземе обратно и да се грижи за него.

Това е, с което ни спечели още от първия миг – песента на майката прегръщаща своето дете и горчивите ú сълзи. Твърдо бяхме решени да облекчим това страдание и да помогнем да приключи възможно най-скоро. Така и направихме:

• окуражихме майката да се осмели да започне нова процедура в Отдел „Закрила на детето“ за оценка на възможностите да ú бъде върнато момченцето;
• докато процедурата течеше осигурихме прекрасни условия майката да вижда бебето си в Малката къща, да му се радва, да го прегръща, да му пее, да го вижда как расте и се изменя с всеки ден, да го учи на нови неща, да го утешава, когато падне, да вижда усмивката му, когато е доволно;
• напътствахме майката как да промени основни фактори в живота си, за да изпълни изискванията, които имаше към нея социалната служба;
• помогнахме на майката да набави необходимите вещи за отглеждането на детето у дома;
• застъпихме се за майката пред Отдел „Закрила на детето“, с което те се увериха, че тя наистина може да поеме майчинската си роля сама и пълноценно.

След една дълга и трудна година дойде денят, в който майката посети момченцето си в Малка къща за последен път. Вече можеше да го вземе със себе си в къщи и заедно да градят своето ново добро бъдеще.

Бъдещето им ще е добро, защото те вече са силни, преминавайки търпеливо и упорито през всичко, което им се случи, а и знаят, че могат да разчитат на нас и занапред.