Още със стартирането на дейността на ЦОП „Заедно с надежда“ към ф-я „Надежда за малките“ не се поколебахме да се нагърбим със случай, който спокойно може да бъде квалифициран като такъв с висока степен на сложност. Това е така, защото включва в себе си много и различни проблемни компоненти, от които всеки един по отделно би затруднил която и да е институция или организация в преодоляването. В основата на всичко стои едно вече 9 годишно дете с риск от трайно отделяне от семейството.

Това, което срещнахме на върха на айсберга, ако така наречем семейството и проблемите в него, беше момченце от ромски произход, настанено в Кризисен център за деца, преживели насилие, чиято майка си го искаше обратно, но беше нужно да докаже пред органа по закрила, че отново може да се разчита на нея като на достатъчно надежден родител.

Не беше надежден родител, т. като беше допуснала детето да бъде ударено от баща си; Не беше успяла да научи момченцето си да се съобразява с граници, да бъде послушно, защото самата тя е физически увредена, неграмотна, груба и дистанцирана, научена да се брани от хората като уплашено животно.

Това, което ни помогна да видим майката като такава, която заслужава втори шанс беше силното ú желание да вземе сина си обратно. Това е нещото, което винаги ще ни води, което здраво ще държим като пътеводител, силата, която ще използваме до последната частичка. Ако един родител иска да се грижи за детето си, с помощ или без странична помощ, той ще се справи с всички трудности. Има нужда само някой да му повярва и сам да повярва на себе си. А ние избрахме да помогнем (винаги ще избираме това).

Да, майката е неука, има трудности в подхода към детето, проявяват се слабости във възпитанието на детето и пр. Обаче ние повече се впечатлихме от мъката по липсващото дете; страданието, че то е далеч и също страда; искрицата в очите, когато говори за него; надеждата, че нещата може да се подредят по нов начин.

Не беше лесно, все още не е, но когато се върви в правилната посока и Вселената помага. Застанахме до майката безрезервно и неотлъчно, за да си върне детето и за да продължи животът им напред:

• Неспирно работим на терен (в Covid пандемията), за да тушираме и овладяваме множеството кризи на напрежение и тревожност у детето и майката;
• Подпомагаме възпитателните въздействия над детето;
• Помогнахме на детето да се върне и задържи в училище;
• Организирахме детето да посещава уроци по танци и тренировки по футбол като другите деца;
• Осъществяваме психологическо въздействие над детето и майката;
• Подкрепихме семейството при карантиниране поради Covid, когато нямаше кой да им помогне в набавяне на лекарства и храна;
• Организирахме съвместно с майката първия празник за рождения ден на сина ú, който донесе малко нечакана радост на детето (когато ежедневието е въпрос на оцеляване подобни празници преминават като обикновен ден в календара без да бъдат отбелязани).

Знаем, че нашият подход не е обичаен и струва много време и усилия, а за мнозина изглежда безсмислен, но сме убедени, че нищо не е без значение. Знаем, че доброто се множи. Едно дете остана със своята майка. Случай, който за всички изглеждаше безнадеждно предрешен за нас беше възможност да помогнем по най-добрия начин.