Последни новини

Най-голямото предизвикателство пред екипа на Консултативен център “Заедно с надежда”

Още със стартирането на дейността на Консултативния център „Заедно с надежда“ към ф-я „Надежда за малките“ не се поколебахме да се на гърбим със случай, който спокойно може да бъде квалифициран като такъв с висока степен на сложност. Това е така, защото включва в себе си много и различни проблемни компоненти, от които всеки един по отделно би затруднил, която и да е институция или организация в преодоляването. В основата на всичко стои едно вече почти 9 годишно дете, с риск от трайно отделяне от семейството.

Това, което срещнахме на върха на айсберга, ако така наречем семейството и проблемите в него, беше момченце, настанено в Кризисен център за деца, преживели насилие, чиято майка си го искаше обратно, но за органа по закрила, представляван от ОЗД, тя не беше достатъчно надежден родител.

Смятаха, че тя е ненадежден родител, тъй като беше допуснала детето да бъде ударено от баща си; не беше успяла да научи момченцето си да се съобразява с граници, да бъде послушно, защото самата тя е физически увредена, неграмотна, груба и дистанцирана, научена да се брани от хората като уплашено животинче.

За нас, това, което ние видях в нея е надеждна майката, която има желанието да вземе сина си обратно. Това е нещото, което винаги ще ни води, което здраво ще държим като пътеводител, силата, която ще използваме до последната частичка.Ако една майка иска да се грижи за детето си, с помощ или без странична помощ, тя ще се справи с всички трудности. Никой не бива да решава, че тя няма право на това. А ние избрахме да помогнем и й дадем доверие в аванс.

Да, тя е неука, има трудности в подхода към детето, проявяват се слабости във възпитанието на детето и пр. Обаче ние повече се впечатлихме отмъката полипсващото дете; страданието, че то е далеч и също страда; искрицата в очите, когато говори за него; надеждата, че нещата може да се подредят по нов начин.

 

Не беше лесно, все още не е, но когато се върви в правилната посока и Вселената помага. Застанахме до майката безрезервно и неотлъчно, за да си върне детето и за да продължи животът им напред:

  • Неспирно работим на терен (в Covid пандемията), за да тушираме и овладяваме множеството кризи на напрежение и тревожност у детето и майката;
  • Подпомагаме възпитателните въздействия над детето;
  • Помогнахме на детето да се върне и задържи в училище;
  • Организирахме детето дапосещава уроци по танции тренировки по футбол като другите деца;
  • Осъществяваме психологическо въздействие над детето и майката;
  • Подкрепихме семейството при карантиниране поради Covid, когато нямаше кой да им помогне в набавяне на лекарства и храна;
  • Организирахме съвместно с майката първия празник за рождения ден на сина ú, който да донесе малко нечакана радост на детето (когато ежедневието е въпрос на оцеляване подобни празници преминават като обикновен ден в календара без да бъдат отбелязани).

Знаем, че нашият подход не е обичаен и струва много време и усилия, а за мнозина изглежда безсмислен, но сме убедени, че нищо не е без значение. Знаем, че доброто се множи. Едно дете остана със своята майка. Случай, който за всички изглеждаше безнадеждно предрешен, за нас беше възможност да помогнем по най-добрия начин.

Камелия СлавчеваНай-голямото предизвикателство пред екипа на Консултативен център “Заедно с надежда”

Свързани новини