През последните двадесет години в България се осъществява т.нар. процес по деинституционализация. Неговата основна цел е децата, имали злощастната съдба да бъдат отделени от своите родители, поради различни причини, да получат възможно по-добро детство до момента, в който отново се появи тяхното щастие да бъдат в своето семейство (родно или осиновителско). Всички знаем, че този период е много труден и травмиращ за децата и става наистина пагубен, когато е преминал в институция (т.нар. „Домове за деца“). От тук идва и наистина важната задача на системата за детска закрила – да осигури грижа, за децата така, че да се чувстват обичани, ценени, да бъдат здрави и емоционално стабилни докато отново бъдат със своите родители.

Фондация „Надежда за малките“ функционира благодарение на това, че хората, които я съставляват завинаги са отдали сърцето си на децата.Така, черпейки от енергията, която ни дава доброто, което мислим и правим за тях създадохме два малки „оазиса“ – двете малки къщи. Това са първи по рода си в България центрове от семеен тип, в които бебета и малки деца получават безрезервната обич и най-добра грижа от прекрасни жени, за да може в последствие, когато ги поемат техните родители малките да са здрави, усмихнати, жизнени, със запазена физическа и емоционална цялост и потенциал.

Семейството обаче е нашата друга голяма грижа и тук е мястото на Консултативния център „Заедно с надеждата“. Защо? Защото както и да се опитваме да заместим семейството на едно дете,никога няма да успеем да компенсираме празнината, която се отваря в душата му от тази загуба. За това ние сме твърдо решени да използваме всичките си сили, умения, знания, ресурси, за това:

• да запазим или възстановим родното семейство цяло– убедени сме, че не е важно само да се търсят удачни варианти как децата да бъдат отглеждани добре извън семейството им. Много по-важно е първо да се използват всички възможности изобщо да не го напуснат. Ако това е неизбежно, следва да се създадат реални условия родителите отново да възвърнат загубената си роля. И двете насоки на въздействие са наистина много трудни за изпълнение, често изискват дългосрочно отдаване на време и усилия без да е сигурно постигането на трайни резултати. Въпреки това, без стремеж именно в тази насока бъдещето на българските деца ще бъде изгубено. Семейството е най-голямата ценност и ние ще я пазим докрай;
• да подадем ръка на семейството в непредвидени критични ситуации – постродилен период; самотно или ранно майчинство; поява на бебе с увреждане; внезапни здравословни проблеми в семейството; кризи в развитието на детето; социална неравнопоставеност на семейството; икономическа безизходица и пр. Това са малка част от трудностите, пред които може да бъде изправено семейството, изискващи незабавна и ефективна намеса, за да се избегнат тежки и неблагоприятни последствия за децата;
• да помогнем в изграждането и функционирането на семейството на осиновеното дете –това е сложен и труден процес, включващ психологическо, емоционално и практическо въздействие за подготовката на детето и осиновителите за встъпване в семейство, преодоляването на множеството специфични трудности след това, разрешаването на предизвикателства в дългосрочен план и пр. Децата и техните осиновители имат нужда от огромна подкрепа и съдействие в дългия път от появата на възможност (при детето) и желание (при възрастните) за осиновяванедо трайно установяване на стабилност в семейството;

да улесним прехода, адаптацията и развитието на детето в приемното семейство–само можем да се опитваме да си представим колко е трудно за детето, веднъж загубило връзкатасъс своята майка, да преживее ново свързване със семейство, с което отново ще трябва да се раздели след време.Това семейство има нужда от подкрепа в сложната задача да запази и укрепи емоционалната и психологическа цялост на малкото същество докато светът на възрастните реши окончателно каква ще е съдбата му.